Постинг
27.02.2010 09:03 -
Отровните родители. Увод
Сюзън Форурд & Крейг Бъг
Увод
"Естествено, баща ми ме побийваше, но го правеше, за да ме вкара в правия път. Не виждам какво общо имаше това с разпадането на брака ми." Гордън
Тридесет и осем годишния Гордън е преуспял хирург-ортопед, чиято съпруга го напуснала след шест години брак. Той бе решен нса всичко, за да я върне, но тя му бе казала дори да не си го помисля, докато не потърси професионална помощ заради неконтролируемите си изблици на гняв. Тя се страхувала от непредвидимите му реакции и и било омръзнало от безмилостните му критики. Гордън знаел, че е непоносим, но въпреки това се шакирал, когато жена му го напуснала.
пжомолих го да ми разкаже за себе си и в хода на разговора зададох няколко въпроса. Когато го запитах за родителите, той се усмихна и обрисува бляскав портрет, особено на баща си, известен кардиолог от Средния запад:
"Ако не беше той, нямаше да стана лекар. Баща ми е най-добрият. Пациентите му го считат за светец."
Попитах го какви са отношенията им сега. Той се засмя нервно и отговори:
"Бяха страхотни, докато не му казах, че имам намерение да се насоча към холистичната медицина. Сякаш му казах, че ще ставам масов убиец. Това се случи преди 3 месеца и отогава няма и ден да да не ми опява, че не ме е пратил да уча за лекар, за да ставам шаман. А вчера беше направо ужасно. Той пак се ядоса и каза да забравя, че някога съм бил част от семейството. Наистина ме заболя. Не знам. Може пък холистичната медицина да не е толкова добра идея."
Докато говореше за баща си, Гордън започна да свива и разпуска нервно-юмруци. По някое време се усети и допря върховете на пръстите си едни в други по професионален маниер. Навярно бе заел жеста от баща си. Попитах го, дали баща му винаги е бил такъв тиранин.
"Не, изобщо не. Искам да кажа, че крещеше и се гневеше, и освен това няколко пъти ме е наплясквал, е в рамките на нормалното, но не бих го нарекъл тиранин."
направи ми впечатлени начинът, едва доловимата емоционална промяна в гласа, когато изрече думата "наплясквал". Попитах го. Оказа се, че баща му го е "наплясквал" с колана два-три пъти всякя седмица! Поводите били най-различни: някоя изтървана дума, ниска оценка в училище, неизпълнено домашно задължение - всичко това били достатъчно тежки престъпления Освен това бащата не подбирал къде удря. Удрял го е почти навсякъде, освен по видимите части.Попитах го колко сериозни са били физическите му наранявания.
ГОРДЪН: "Нямаше кръв, искам да кажа, че ми нямаше нищо. Той просто ме вкарваше в правия път."
СЮЗАН:"Но ти си страхувал от него, нали?"
ГОРДЪН: "Страхувах се до смърт, но нали така трябваше?"
СЮЗЪН: "Гордън, ти искаш ли същото отношение от твоите деца?"
Гордън избягна погледа ми. Въпросът го накара да се чувства много неудобно. Аз придърпах стола си към него и седнах внимателно:
"Твоята съпрога е детска лекарка. Ако в кабинета й доведат дете с белези, каквито си имал ти от "напляскванията", тя няма ли да е длъжна да докладва на властите?"
Отговорът беше излишен. Очите му плувнаха в сълзи и той прошепна:
"Стомахът ми се свива, като си помисля."
Защитите му бяха свалени. Въпреки, че емоционалната му болка беше огромна, той за първи път откриваше отдавна погребания източник на гнева си. Още от детството той е подтискал вулкана на яростта срещу баща си и когато напрежението е станало прекалено силно, този вулкан е изригвал върху глвата на оня, който който е бил под ръка, а това обикновено е била съпругата му. Знаех какво трябва да направи. Да опознае и излекува битото момченце у себе си.
Когато се прибрах вечерта у дома продължих да мисля за Гордън. не преставах да виждам насълзените му очи и осъзнаването, че с него са се отнесли крайно несправедливо. Мислех си за хилядите мъже и жени, с които работех, за техния живот, силно повлиян и дори контролиран от моделите на детството, създадени от емоционално разрушителните им родители. Осъзнах, че милиони други дори нямат понятие, защо живатът им не върви. Но на тези хора можеше да се помогне. Тогава реших да напиша тази книга.
Увод
"Естествено, баща ми ме побийваше, но го правеше, за да ме вкара в правия път. Не виждам какво общо имаше това с разпадането на брака ми." Гордън
Тридесет и осем годишния Гордън е преуспял хирург-ортопед, чиято съпруга го напуснала след шест години брак. Той бе решен нса всичко, за да я върне, но тя му бе казала дори да не си го помисля, докато не потърси професионална помощ заради неконтролируемите си изблици на гняв. Тя се страхувала от непредвидимите му реакции и и било омръзнало от безмилостните му критики. Гордън знаел, че е непоносим, но въпреки това се шакирал, когато жена му го напуснала.
пжомолих го да ми разкаже за себе си и в хода на разговора зададох няколко въпроса. Когато го запитах за родителите, той се усмихна и обрисува бляскав портрет, особено на баща си, известен кардиолог от Средния запад:
"Ако не беше той, нямаше да стана лекар. Баща ми е най-добрият. Пациентите му го считат за светец."
Попитах го какви са отношенията им сега. Той се засмя нервно и отговори:
"Бяха страхотни, докато не му казах, че имам намерение да се насоча към холистичната медицина. Сякаш му казах, че ще ставам масов убиец. Това се случи преди 3 месеца и отогава няма и ден да да не ми опява, че не ме е пратил да уча за лекар, за да ставам шаман. А вчера беше направо ужасно. Той пак се ядоса и каза да забравя, че някога съм бил част от семейството. Наистина ме заболя. Не знам. Може пък холистичната медицина да не е толкова добра идея."
Докато говореше за баща си, Гордън започна да свива и разпуска нервно-юмруци. По някое време се усети и допря върховете на пръстите си едни в други по професионален маниер. Навярно бе заел жеста от баща си. Попитах го, дали баща му винаги е бил такъв тиранин.
"Не, изобщо не. Искам да кажа, че крещеше и се гневеше, и освен това няколко пъти ме е наплясквал, е в рамките на нормалното, но не бих го нарекъл тиранин."
направи ми впечатлени начинът, едва доловимата емоционална промяна в гласа, когато изрече думата "наплясквал". Попитах го. Оказа се, че баща му го е "наплясквал" с колана два-три пъти всякя седмица! Поводите били най-различни: някоя изтървана дума, ниска оценка в училище, неизпълнено домашно задължение - всичко това били достатъчно тежки престъпления Освен това бащата не подбирал къде удря. Удрял го е почти навсякъде, освен по видимите части.Попитах го колко сериозни са били физическите му наранявания.
ГОРДЪН: "Нямаше кръв, искам да кажа, че ми нямаше нищо. Той просто ме вкарваше в правия път."
СЮЗАН:"Но ти си страхувал от него, нали?"
ГОРДЪН: "Страхувах се до смърт, но нали така трябваше?"
СЮЗЪН: "Гордън, ти искаш ли същото отношение от твоите деца?"
Гордън избягна погледа ми. Въпросът го накара да се чувства много неудобно. Аз придърпах стола си към него и седнах внимателно:
"Твоята съпрога е детска лекарка. Ако в кабинета й доведат дете с белези, каквито си имал ти от "напляскванията", тя няма ли да е длъжна да докладва на властите?"
Отговорът беше излишен. Очите му плувнаха в сълзи и той прошепна:
"Стомахът ми се свива, като си помисля."
Защитите му бяха свалени. Въпреки, че емоционалната му болка беше огромна, той за първи път откриваше отдавна погребания източник на гнева си. Още от детството той е подтискал вулкана на яростта срещу баща си и когато напрежението е станало прекалено силно, този вулкан е изригвал върху глвата на оня, който който е бил под ръка, а това обикновено е била съпругата му. Знаех какво трябва да направи. Да опознае и излекува битото момченце у себе си.
Когато се прибрах вечерта у дома продължих да мисля за Гордън. не преставах да виждам насълзените му очи и осъзнаването, че с него са се отнесли крайно несправедливо. Мислех си за хилядите мъже и жени, с които работех, за техния живот, силно повлиян и дори контролиран от моделите на детството, създадени от емоционално разрушителните им родители. Осъзнах, че милиони други дори нямат понятие, защо живатът им не върви. Но на тези хора можеше да се помогне. Тогава реших да напиша тази книга.
Следващ постинг
Предишен постинг
